ОФИЦИАЛНА БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА ЛЕА
В българската музика има една легенда и тя се нарича Леа Иванова. Един живот, отдаден без остатък на песента и публиката, изживян артистично, с усмивка. Живот, който преминава под звездата на успеха, въпреки трудните периоди, съмненията и разочарованията. Леа Иванова е родена на 13.08.1923 г. в Дупница. Израства в Цариград, където пее в детския хор на българската екзархия. По-късно учи в Дутанща (сега Дупница), а в началото на 40-те години заминава за София с намерението да следва в Художествената академия. Музиката се оказва по-силна и тя постъпва като солистка на джаз-оркестъра "Славянска беседа", ръководен от саксофониста Леон Алфаса. Продължава в "Джаз Овчаров", а се утвърждава в оркестъра на "Оптимистите" с диригент Божидар Сакеларов, с който работи до 1956 (през 1957 участва в турнето на оркестъра в Полша). Репертоарът й по това време се състои от песни в стил "суинг" (любима певица Елла Фитцджералд). В началото на 50-те за джаза настъпват трудни времена и тя е принудена да търси ново амплоа. От 1956 работи с оркестрите на Христо Вучков и Димитър Ганев, Големият оркестър към Концертна дирекция (диригенти Борис Симеонов, Емил Георгиев). В този период се появяват песните "ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ" (муз. Бенцион Елиезер), "Чико от Порто Рико" (муз. Емил Георгиев), чрез които става изключително популярна. От 1957 започва сътрудничеството й с Еди Казасян, продължило почти 30 години, който сформира и ръководи през цялото време нейния съпровождащ оркестър. Концертните турнета в Румъния, Унгария, Сърбия (през 1960 пее в Белград с оркестъра на Куинси Джонс на сборен концерт) преминават при голям успех. Суперлативите в пресата достигат връхната си точка по време на гастролите във "Фридрих щадт палас" в Берлин (7 програми за сезона 1962-1963). В периода 1963-1983 работи предимно във вариетета и шоупрограми от висока класа (например в "Бернс" - Стокхолм са гостували Марлене Дитрих, Хари Белафонте, Том Джоунс, Ърта Кид). Репертоарът й включва френски шансони, евъргрийни, руски романси, български фолклор, италиански канцонети. Участвала е в съвместни програми с Жилбер Бекер, Удо Юргенс. Гастролите й включват цяла Западна Европа (с изключение на Италия и Великобритания), САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия Изток. В оркестъра по различно време са участвували Людмил Георгиев, Михаил Ваклинов, Християн Платов, Ангел Везнев, Петър Славов, Емануил Манолов. Изявите й в България в този период са инцидентни и придобиват периодичен характер от края на 70-те. През 1980 предприема концертно турне с Естрадния Оркестър на Комитета за Телевизия и Радио, а тримесечното лятно турне през 1985 е последното в нейната богата творческа биография. През 80-те записва няколко нови песни по стихове на Петър Караангов, Любомир Левчев, Георги Константинов, Владимир Голев по музика на Еди Казасян ("Неграмотно сърце", "Би трябвало да имам два живота", "Тръгвам си без шум"). През 1985 е удостоена с орден "Кирил и Методий" I степен. Има издадени албуми от фирмите "Qaliton" (Унгария), "Electrorecord" (Румъния), "Deutsche Vogue" (Германия) и "Балкантон". Албумът "Нощен клуб Интернационал - на живо" е записан в "Баеришерхоф" в Мюнхен, Германия. През 1988 издателство "Музика" издава книга, посветена на Леа Иванова - "Би трябвало да имам два живота", съставена от Георги Георгиев и Еди Казасян. Интересът към личността и песните й се възражда през 1998 след появата на две кавър-версии на "Шу-шу", изпълнени от Мариус Куркински и Мария Косара. През 1999 г. в киноцентър "Бояна" реализират филма "Страсти за Леа" по сценарий на Еди Казасян. Леа умира на 28.05.1986 г. в София.
Автор:
Йордан Рупчев
НЕОФИЦИАЛНА БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА ЛЕА
Леа Иванова е родена като Лилия Иванова Иванова в Дупница(Шумен? Истанбул?) на 13 август 1923г.
Според един съмнителен източник1 Леа Иванова сформира заедно с Моше Йосифов и Здравко Радоев първата българска джаз група през 1933. Според информацията, която аз имам, тази година Леа трянва да е била на 10 и със сигурност не би могла да е сформирала никакви джаз групи. Но според същия сайт въпросната безименна група е била много попуярна през 30те в София. Даже до 1940г. са участвали редовно в неделното матине на Царския Кинотеатър.
В действителност обаче, Леа живее дълги години в Цариград (Истанбул), където учи в Робер колеж. Когато се връща в България в края на 30-те, започва да работи с биг бенд "Оптимистите", а от началото на 40-те до края на войната е с джаз групата на Асен Овчаров - Джаз "Овчаров". Повечето от членовете на тази джаз група се озовават по лагерите след настъпването на комунизма (Леа попада в Ножарево, близо до Ловеч).
Леа преживява най-големите успехи в кариерата си всъщност през 50те и 60те години на миналия век. Тя очертава една набраздена пътека между светлините на западните прожектори и ужаса на Белене. На запад тя пее по фериботите на Северно море, звезда е в Стокхолмските кабарета и в Берлинския Фридрихсщадпаласт. Стига дори до "Олимпия" в Париж. Нейната кариера би могла да бъде сравнявана само с тази на Емил Димитров. Паралелно с това тя продължава да работи и в България. През 1957г. дори участва във филма на Янко Янков "Години за любов". Същата година изпълнява и рекламната песен на ЦУМ в София.
Тези си успехи Леа постига макар и да не е била обичана от режима, за ралика от други изпълнители. Вярно е, че може би голяма част от тях тя дължи на своя съпруг - Еди Казасян, - но това не успява да я спаси от лагерите, където тя е изпратена за "непристойно поведение" и "упадъчна музика". А според някои и за хомосексуализъм.
След като излиза от лагера, Леа продължава да гради кариерата си, но скоро получава първия си инсулт, който я парализира на половина и я приковава към инвалидната количка. Според спомени на приятели дори след това тя понякога се е появявала на сцената. А най-цветният спомен за нея е на най-добрия ми приятел - Васил Струнджев, който разказва как й отишъл с баща си, стар неин приятел от Берлинските й години, на гости през 80те. Въпреки парализата и инвалидната количка Леа била приготвена като истинската дама, която винаги е била - грим и бижута. Само се обърнала и скастрила баща му: "Защо ми го водиш тоя малкия да ме гледа на какво приличам!?"
Леа Иванова умира от втория си инсулт в края на 80те.
За нещастие и досега не се намира много за и от нея, за да не кажа почти нишо. Освен отдавна забравените и прашасали 3(!) плочи (повече нейни плочи за излизали в централна и западна Европа), издадени в България, които сигурно се намират по фондовете и неведоми частни колекции, и няколкото нейни песни излязли напоследък по сборните дискове с българска естрада от близкото минало, за нея не се говори и хората, особено младите, не я знаят. (Всъщност дочух, че Богдана Карадочева е собственик на пълната колекция плочи на Леа.)
Първият път, в който аз си спомням да съм чул за Леа Иванова беше в края на 90те. Вероятно 1998г. или 1999г., когато излезе кавърът на "Шушу-мушу" на Мариус Куркински. Тогава именни и безиммени телевизии се сетиха, че това, видите ли, било на Леа Иванова и започнаха да въртят и оригинала на песента. Един много приятен клип, който за нещастие не само, че не съм виждал отдавна, но и нямам. Втория случай, при който се зашумя около името на Леа беше при излизането на виртуалния дует между нея и Дони в албума му "Естрада". Дует и съответно кавър на "Спри до мен", песен записана поначало от Рики е Повери през 1971г. и през 1975г. записана от нея. Песента има и клип, включващ архивни кадри на Леа - изключителни кадри, заслужават си гледането на Дони помежду им.
Очевидно има и два филма за Леа, макар и аз от по-преди да бях чувал само за един (казвам чувал, защото очевидно той/те също е/са апокрифно издание). Единият е музикален и се казва "Спомени за Леа" и направен през 1995 от Николай Янков, а другият се нарича "Животът на Леа", документален, и е трябвало да бъде показан на София Филм Фест през 2000г., но за жалост тогава още не е бил завършен2.
Това, с което ще бъде запомнена Леа, освен с невероятната си музика, е нейната невероятна личност, нейните чар, остроумие, бохемски маниери и навици и цветните спомени, оставили следа в паметта на мнозина.
Автор:
Никола Иванов
1 http://www.ce-review.org/00/21/gadgovski21.html
2 http://www.face-bulgaria.net/bki.asp?gruppe=novdez00
|