Певицата и музикантите й си пили питието с “Бийтълс”

Легендарната Леа Иванова, без която софийската артистична бохема вече не е същата, е родена на 13 август 1923 година, умира в тежки мъки от рак на 28 май 1986 година. Певицата създава българската естрада, след което тръгва на нескончаеми гастроли по света.

Срещата между Леа Иванова и царя в изгнание се осъществява през 1965 година в Хайделберг, Западна Германия.

По това време фамозната Леа и нейният състав са на ангажимент в Мюнхен. Разчува се, че емиграцията ще има сбирка в Хайделберг, на която ще присъства последният ни  престолонаследник. Българската група специално пътува за срещата със Симеон. “Отивам, за да видя истински цар”, отсича музикантът Ангел Везнев. Леа и съпругът й Еди Казасян имат известни колебания. Страхуват се как ще се изтълкува една такава визита на дипломатично ниво. Набедената за проводник на западно влияние певица се опасява от контакти с антикомунисти. Години наред са й отказвали визи за чужбина, а в родината й неведнъж са сваляли концертите с нейно участие. Но в крайна сметка се решават. Леа взема със себе си и любимия пудел Рики. Симеон ги посреща сърдечно. Първо влизат Леа и кучето, следват ги Казасян и Везнев. Височеството им споделя, че като дете мечтаел да стане тромбонист. Кани ги в Мадрид на рождения си ден. Режимът на Франко обаче не ги пуска в Испания – все пак са от комунистическа държава. “Аз съм цар на всички българи. При мен има хора от цялата страна, даже и комунисти”, казва пред музикантите Симеон в отговор на версията, че около него се въртят само “изменници” на социалистическия строй. Снимката, която си правят за спомен, Леа и Еди крият под килима. Тя не се появява и в биографичната й книга, излязла в разделната 1989 година.

Също в Западна Германия, родните музиканти се запознават с “Бийтълс”-ите. Ливърпулската четворка е на прага на световната си слава и забива в мазетата на Мюнхен. Леа пее в по-престижен локал на съседна улица. В антрактите българите и англичаните си устройват посещения и се черпят.

Наричана в чужбина “атомната бомба на Балканите”, родена в Дупница и израсла в Истанбул, Леа Иванова е звезда на вариететните програми на скъпарски хотели и заведения в Западна Европа и в Щатите през 60-те и 70-те години. От мъка по кучето си тя прекъсва турне в САЩ, отказвайки оферта за Лас Вегас. Певицата няма деца, но затрупва с подаръци и боготвори племенниците си. Нейното дете е пуделът й. Странности изпълват човешката й природа извън сцената. Тя захвърля пред очите на собственика хонорара си от шикозен локал във Виена. Заявява му, че прекъсва работата си с него на мига. Баровецът си позволил да я лансира, за по-интересно, като бразилка. Леа остава патриотка до край въпреки забраните в родината й. Първото й показване по БНТ е едва в новогодишната нощ на 1971 година, след 30 години кариера. “Балкантон” й издава албум през 1979-та, когато инсултът е ограничил значителното гласовите й възможности.

Друга нейна чудатост – неможенето без приятели. Стоянка Мутафова, Бригита Чолакова, Серафим Северняк, Росица Баталова, Людмил Георгиев, Апостол Карамитев, Георги Парцалев са само малка и по-известната част от близките й. Тя им звъни по всяко време и ги кани да тръгнат към дома й веднага. “Нали знаеш, не мога без компаньола”, е обяснението. Често пъти певицата се отпуска и успява да поспи, когато около нея настане глъч от приятели.

За да получи разрешително за чужбина, Леа се осмелява на среща със самия министър-председател Вълко Червенков. Той се шегува с нея, питайки я дали е свестно момчето, което е “излъгала да се ожени за него”, Еди Казасян. И подписва. Преди това на среща с негов подчинен Леа среща поредния отказ. В пристъп на ярост пред чиновническото бездушие голямата артистка хвърля и строшава пепелник в стената пред смаяния поглед на червения кадровик. 

През 40-те и 50-те години пее с най-добрите джазови оркестри в България – “Овчаров” и “Оптимистите”, което й струва арест и изпращане в поправителен лагер от соцрежима. Измъкват от леглото й рано сутрин – без предупреждение, без обяснения. Интернират я в село Ножарево, в каменоделски цех. След излизането от лагера звездата на суинга е следена дали отново не пее упадъчната западна музика. Певицата гордо отказва предложението да продава кифли на плащад “Славейков”. В следвоенна България хонорарите са жълти стотинки, но Леа не изневерява на сцената.

Къпейки се в световна слава, тя обичала да казва: “Знаех и в най-бедните си години, че някой ден ще се разхождам със скъпи куфари и коли по целия свят. Леа вярваше в предзнаменованието си на актриса и личност”. Думите са на покойния й също съпруг Еди Казасян, който след нейната смърт бе в основата на книга, филм и албум в памет на знаменитата артистка.

След 10 ноември Еди отваря досието на Леа, с която са съпрузи от 1957 година. Не вярва на очите си – омаскарена е и принизена до проститутка. До смъртта си Еди я почита като богиня въпреки, че й изневерява и тя го знае. Братът на Вили Казасян публично се изповядва в книгата за Леа с признание, че не е заслужавал любовта й. “Тя стоеше винаги над “тези малки неща”, които аз често си позволявах – да се губя и разпилявам с дни. В такива моменти ме посрещаше весело, не ме питаше къде съм бил и не ставаше дума да я лъжа. Вярваше ми безусловно, прощаваше ми и беше права, че “малките неща” няма да разрушат нашето единство.” Преди да заведе Еди до гражданското за подпис, Леа е интимна със саксофониста Божидар Сакеларев, а още по-рано, когато идва в София – с Леон Алфаса, също саксофонист, който я извежда на сцената в края на 30-те години. При евакуирането на евреите във военните години Леа изразява желание да си сложи жълта значка и да напусне София с любимия си. Не й разрешават.  

И до днес изследователи и ценители не могат да обяснят кое превръща Леа Иванова в мит още в ранните години на умишлено осакатяваната й кариера. Без помощта на радио, телевизия, плочи или вестници, споменаването на името й било достатъчно за препълването с посетители на всеки локал или летен театър. Тя пее пред 10 000 души на стадиона в Габрово в програма с акордеониста Борис Карлов и имитатора на птици и животни Христо Минчев-Пилето. Тълпи от почитатели събират и в съмвестна програма с приятелите й Енчо Багаров и Георги Парцалев. Дали ще изпълнява “Чико от Порто Рико”, латиноамериканска или руска песен, тя омагьосва масите със своя неподражаем чар и безспорна артистичност. Гласът й – плътен, нисък, хрипкав, по своему неповторим, понякога изчезва пред най-отговорни участия. Леа разговаря с публиката (на различни езици), разказва вицове, усмихва се, самооиронизира се, дефилира с царствена походка и пак изтръгва гръм от аплодисменти и бисове.

Разрешават й да гастролира в чужбина едва след 35-ата й година. Тя покорява света и на 40, и на 50, и след прекарания инсулт, заради който остава полупарализирана до края на живота си. Всички мислят, че инсултът завинаги стопира шеметния й творчески устрем, но певицата мобилизира волята си и отново пропява. Качва се отново на обувки с висок ток и тръгва с песен и чар по света. Неподвижната й ръка е наметната с шалче, обикновено пее седнала. За да продължат да я имат в програмата си, западни менажери купуват трон, на който тя присяда уж между другото.

Животът й поднася удар след удар, но Леа ги превъзмогва със стоицизма на войник. Зад неуморимия й дух и чувството за хумор остава скрита и малко тъга, подозирана и почувствана от най-близките й приятели. В края на дните си тя пише фейлетони, в които се самоиронизира. Току-що се е завърнала от поредното (последното) турне и крои планове за други. Безнадеждно болна от рак, тя дава интервю във “Всяка неделя”. Изпява, като речитатив, нова песен. И отново никой не разбира, че за пореден път “своите песни раздадох, а тъгата си скрих”.

Гладни години в София – Драган Тенев, 34

Глад в Ямбол – евакауация35

Мъжете – Леон Алфаса – 35,

Божидар Сакеларев – 36, коженото палто от лисици37, помага й да я назначат конферанс в цирка, кани я в Полша – небивал успех (Еди остава в София46), доноси – Христо Минчев

Еди – сънувал срещата си 40, насила44

Отказани ангажименти заради Еди 56

Болести – слух, че е умряла- инфаркт 41

След Ножарево –

Отказани ангажименти – получава инфаркт, след като я спират от зала България/Югославия-42, Париж-Ив Монтан43, урежда си среща с министър председателя за Букурещ – “добро ли е момчето, което е излъгала да се ожени за нея”. Румънското министерство на културата не се съобразява с българското. Умира бащата на Еди и заради Еди, брат й Николай на 26.

След Полша – пее 5 дена в цирка и пак я спират, гонят я от Пловдив, от Стара Загора47, Прага- за разлика от Руминия – помага им младо семейство – получава се телеграма от Концертна дирекция48, Югославия –самоволен договор-връщат ги за “Лято1960”.

Борис Машалов и Борис Карлов-47

Спала в стаята на Сталин, той на Чърчил51

Щяла да умре в Полша52, от суеверие

“Винаги на път, в колата, Леа беше щастлива, възбудена, в очакване на нещо ново. Приказваше за нови песни, за ново шоу, нови проекти. (...)

Тя се ръководеше от сърцето си, от интуицията си. Сплиташе хиляди нишки от факти, събития и спомени, за да стигне до желания за нея резултат. Хората, с които Леа се срещна, помнят нейния чар, чувство за хумор и доброта. Помнят всеизвестната й щедрост. Едва ли някой е седял на нейната маса и Леа му е позволила да плати сметката. Това бяха видимите страни от характера на Леа. Но колко хора познаваха нейната преданост и честност?... Можеше да каже истината в очите на когото и да било с риск да загуби. Кой повече от нея можеше да защити приятел, и то в негово отсъствие, когато е опетнен несправедливо? Не понасяше насилие и заставаше винаги на страната на слабия. Тя разговаряше със сърцето си, а разумът допълваше природната й интелигентност. (...)

“Когато си добре, всички са около теб; когато си зле, оставаш сам!”, повтяряше Леа в последните си години. Разочарованията, които й поднесе животът, увеличаваха любовта й към “беззащитния и безкористен” Рики, който по нейните думи единствен не можел без нея. Не обичаше да споделя мъките си, несполуките, униженията си. “Своите песни раздадох, а тъгата си скрих” – стиховете, по които написах музика, бяха точно за нея. И въпреки всичко безумво обичаше хората, независимо от ранга в обществото. Нейната всеотдайност много често преминаваше в чувство за собственост към приятели и близки...”

След инсулта –76г., 65

В САЩ отказва предложение за Лас Вегас заради кучето си59

Едно плоча59, нито бнр

Умирани пред гастрол61 , кръвно 300

напуска Виена заради обида, че е бразилка и тръгва за ГДР52

Апостол Карамитев я лекува в ГДР от хрема53

62-67 – извън България, импресариото на Катерина Валенте, след 70-Ж.Бейкър

престижни участия-Бернш салон в Стокхолм, 63, Блу нот- Холандия

единствен случай, при който е изпратена от български институт – 75-Монреал

патриотизъм: бразилка/52/-напуска ангажимент, в САШ отказва да даде отпечатъци

атомна бомба на балканите, звяр на сцената – мюнхен61, билет за погребението на Рики

в рейкявик се снима на летището – новия ми подарък от Еди, със самолета ли ще пристигнете-импресарио

Стоянка Мутафова:

Вили Казасян: Смаза й пръста

Хачо Бояджиев: Трудно свикна с плейбека