Родена през 1923 година, Леа Иванова проявява в ученическите си години талант на художник. Учи в българското училище в Истанбул и в началото на 40-те години на миналия век идва в София с намерение да постъпи в Художествената академия. Но страстта й към пеенето надделява и тя започва сериозни занимания с Павел Елмазов и знаменитата оперна артистка Илка Попова. Първите й солистични изяви са с джаз оркестъра “Славянска беседа”, след което продължава певческата си кариера с прочутите оркестри “Джаз Овчаров” и “Оптимистите”. Срещата й с Еди Казасян през 1955 година определя линията на живота й през последвалите три десетилетия. Любимата й певица е Ела Фицджералд. “Тя беше моя любимка. Много я харесвах и пеех почти всичките й песни, споделяла Леа. Първата страна, в която гостувах, бе Румъния. След това бях в Полша, Германия, Франция, Испания, Англия, Холандия. Къде ли не съм пяла още – в Исландия, всички острови в Карибско море, Америка, Канада и почти цяла Европа. От песните си най-много обичам “Чико от Порто Рико”. Благодарение на нея достигнах до това тъй далечно място. Това е една от първите песни, които написа за мен Емил Георгиев.”

“Чико от Порто Рико” е първият шлагер, който Леа изпява през далечната 1956 г. Следват “ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ”, “Отивам си без шум”. А партитурата на “Нашата мила, родна страна” композиторът Димитър Петков й подарява с автограф и лично посвещение.
Леа Иванова пее из цяла България. След първото й турне в Румъния тя десетилетия гастролира по световните сцени. Участва в множество шоу програми заедно със звезди като Том Джоунс , Луис Армстрог, Ела Фицджералд , Хари Белафонте . А в Стокхолм българката пее заедно с легендата Жозефин Бейкър .
Леа свободно разговаря на осем езика, а в репертоара й има френски шансони, италиански канцонети, руски романси, испански песни, български фолклор, евъргрийни. Известна с пословичното си чувство за хумор, тя казвала: “Хората мислят, че съм щастлива, защото съм усмихната. А щом съм усмихната – какво пък! Може би наистина съм щастлива...”
Тайфун от обич и виталност, с брилянтно чувство за ритъм и звук, Леа Иванова проявява невероятна сила и любов към сцената. Една от последните песни, които изпълнява, е “Би трябвало да имам два живота”. “Текстът като че ли е писан само за мен”- споделяла певицата.

“Би трябвало да имам два живота” е и заглавието на биографичната книга за Леа Иванова, която Еди Казасян пише. Два документални филма са заснети за магнегичната певица. Вторият – “Страсти по Леа” осветлява малко известни моменти от живота й.
Песните на Леа Иванова оживяват и чрез кавърите на младите й колеги. На особена популярност се радваше интерпретацията на Мариус Куркински и група “Тибетски сърца” на нейната песен “Шу-шу”. А “Спри до мен” е първият виртуален дует в българската музика, който Дони направи с любов и отговорност към незабравимата Леа.

Маргарита Събева