Освен, че имах щастието да бъда в студиото на бТВ по време на сутрешния блок с Кева Апостолава и Георги Г. Георгиев, имах още по-голямото щастие да бъда с тях на по кафе след което и да чуя разни истории за Леа от последните години на нейния живот, когато те са били много близки. С тяхно разрешение ще преразкажа всичко, което чух за Леа в него ден от тях двамата.

Организирам спомените си от разговора катто преразказ, отделни случки. Нямам претенцията за журналистически професионализъм, така че посмейте се, а не съдете ако текста ви се стори суховат, ако ли че за мен историите с Леа никога не са такива. Приятно четене!

Георги Г. Георгиве, който няколко години след смъртта на Леа съставя единствената книга за нея заедно с Еди Казасян “Би трябвало да имам два живота”, разказва, че се срещнал с нея по професионални поводи и й се обадил по телефона, като разговора протекъл горе-долу така:
Г.Г.: Добър ден! Другарката Иванова?

Л.И.: Ааа, да не ме бърката с Лили Иванова?

Г.Г.: Не, не, търся другарката Леа Иванова!

Л.И.: Ама моля ви се да ми говорите на “ти”! Какво е това “другарко”? Стига сте ме натоварвали! Каква другарка съм ви аз на вас!

След запознанството си, Георги Г. Георгив и неговата съпруга – Кева Апостолова – стават много добри приятели с Леа, което трае до смъртта й.

***

Един ден Леа се обадила на г-н Георгиев в 8ч сутринта и с тон нетърпящ възражения му казала да се яви у тях до 10ч. Когато той се появил, тя му казала: “Жорж, ти нали си адвокат? Днес ми трябваш като адвокат!” Оказало се, че била решила да продава “Мерцедес”-а на Еди. И г-н Георгиев изпаднал в паника, но тя вече не само, че била взела решение, но била и повикала някакви хора от провинцията да го гледат и да се уговарят за цена. Еди бил на турне в момента и нямал и ни най-малка представа какво му се готви. Леа не искала и да чуе за обяснения и хората опристигнали, а той бил в ролята си на адвокат. Накрая Леа се отказала и ги изпратила, заявявайки им, че искат още да помислят върху цената с “адвокат” Георгиев.

***

И в последните си години Леа не е обичала да се затваря вкъщи, винаги събирала компании – делник и празник, - за да ходят на ресторант и никога не е търпяла възражението, че някой на другия ден е на работа и трябва да спи. “От сън спомени няма, има кога да се наспиш!” казвала Леа и нетърпяща възражения пълнела чашите догоре.

***

Пелерината, която бе показана и по бТВ, е подарена на Кева Апостолова от Леа. Един ден се били уговорили да ходят на новата вила на Леа и Еди пристигнал у тях с една голяма кутия от торта и помолил да я отворят. Кева се сепнала и каала, че ще я вземат в колата и ще я отворят на вилата. Тогава Еди отговорил, чр Леа настоявала да отворят кутията сега. Така и сторили. От нея паднали много карамфили, а под тях седяла въпросната пелерина, която станала и любимата дреха на Кева.

***

Леа до края на дните си е имала страх от българската тогавашна Милиция. Много пъти докато ходели по софийските улици заедно Леа хгващала и стискала ръката на Кева, тя веднъж я попитала: “Леа какво има?” А Леа отговорила: “Милиция!”

***

“Леа имаше най-невероятната усмивка! Но не просто такава, измъчена, направена от устните, а цялото й лице се смееше, цялото й лице беше усмивка до края, дори и през най-тежките и болезнени моменти на болестта й.”

***

Погребението й не било трагичен епизод, разказа Кева Апостолова. Еди Казасян озвучил част от гробищния парк със записите на шест от най-известните песни на Леа. Хората са си и поплаквали, докато я спускали, но вместо да я спуснат с рев и трагедии я изпратили както подобава на артист от нейната класа – с аплодисменти!

***

Като за на края, от личен интерес разбира се, попитах Кева Апостолава и Георги Г. Георгиев как би реагирала Леа ако беше жива и знаеше, че има сайт за нея

Г-жа Апостолова каза, че би вървяла и на всеки срещнат би казвала, че си има едно такова място и задължително да го посети, а г-н Георгиев допълни, че не само това, но и щяла да се обажда, да разказва, да кани вкъщи си и на чаша ракийка, не търпяща възражение от непиещите, да разказва с нейната фантастична памет по отношение на собственоито си минало, а след това, да се обажда всеки половин час, че била забравила да спомене още нещо или просто за приятелска раздумка и весел смях.