|
|
Пазачът от лагера в Белене не повярвал, че измъчената и остригана лагерничка до него пее по радиото “Чико от Порто Рико”
На 28 май тази година се навършиха 20 лета от смъртта на голямата Леа Иванова. А на 13 август българската “лейди Суинг” щеше да навърши 83. Драстично оредели са и редиците на хората от нейното поколение. Не останаха живи нейни колеги-набори, които да разкажат каква бе Леа в живота и на сцената. А преди 10 ноември това е било почти невъзможно и даже опасно., защото изпълнителката на “ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ” не беше долюбвана от властта и голяма част от кариерата й мина в странство. В България излезе само една нейна малка плоча, която отдавна е рядкост сред меломаните. (Това не е вярно, има две дългосвирещи и шест малки! – Никола Иванов) Най-радостното е, че преди няколко месеца ентусиазиран български студент в Германия създаде сайт, посветен на великата певица. Младежът твърди, че Леа била любимата певица на баща му. (Никога не съм твърдял такова нещо.) На сайта модераторът е качил и почти всички статии, поместени през годините във в.”ШОУ” (На сайта има само една друга статия от този вестник, но няма да се учудя това да изчерпва понятието “почти всички,” благодаря ви, че все пак обръщата внимание и на Леа!) за първата нашенка, пропяла джаз и платила за дързостта си с престой в лагерите Ножарево и Белене, с унижения и дълга забрава в родината.
От културтрегерите единствено проф. Марко Семов и актьорът Георги Г. Георгиев – шеф на театър “Възраждане”, дръват още предо “нежната революция” да напишат книги за Леа. Всъщност творбата на Семов, озаглавена “От зимата нататък”, е белетристична. Той обаче твърди, че прототип на главната героиня била примата на българския суинг, а сюжетът се въртял около лагера в Белене.
Веднъж пазвантинът на зловещото място “за превъзпитание на вражеки елементи” стоял заслушан в песен, която звучала по радиото – “Чико от Порто Рико”. “Това съм аз”, казала остриганата арестантка. “Ти си, ама друг път!”, озъбил се милиционерът, който имал съвсем друга представа за жените, които пеят по радиото. Друг път войничето, което охранявало лагерничките, докато работят, започнало да си тананика нейна песен. Леа двигнала глава, погледнала го и се засмяла: “Искаш ли да продължа вместо теб?”, попитала тя. От книгата обаче не става ясно дали войничето се съгласило.
През октомври 1989-а излиза уникална книга със спомени за певицата – “Би трябвало да имам два живота”, записани от Георги Г. Георгиев. Тиражът й се изчерпва светкавично. Толкова е търсена и до днес, че в Народната библиотека в София са я качили на микрофилм, за да предпазят изданието от разпад, увери се на място човек на народното издание.
Особено интересен е споменът за Леа, разказан от актьора Климент Денчев по време на последното му гостуване в България през есента на миналата година. Ето какво споделя бате Климбо: “След като Леа Иванова беше заснела поредното си шоу в едно предаване на Хачо Бояджиев, никой не знаеше какво значи това. Ние тогава не говорехме английски, после дойдоха “имиджът”, “визията” и т.н., бяхме стигнали до... “летучка”. Та, Леа Иванова поръчала на келнери от Руския клуб маса във формата на буквата “П”, фонтани от мезета и ракии, черни хайвери, сьомги, водки и уиски и само избрани хора. И Леа Иванова ми казва: “Млади княже, пристигаш много добре облечен, ще посрещаш гостите.” А тя беше с една лилава рокля, лилави перушини, намотани около шията, и цигаре, дълго, дълго... Хачо Бояджиев щастлив, шоуто върви и... и пристига другарят Венелин Коцев с жена си. Венелин Коцев беше страшилището на България. За да разберете на какво приличаше той, трябва да гледате предаването на Слави Трифонов, който направо му е двойник. И Леа Иванова казва на жената на Венелин Коцев: “Йонке, защо аз на твоя Венко не му донеса един шапондер?!” Никой не знаеше за какво става дума, пък Леа си имаше нейни си думи, например на самолета казваше тенеке, а на перуката – шапондер. Коцеви питат: “Какво, шапондер ли?” Леа щракна с пръсти и извика: “Арменец!” и Еди Казасян пристигна, без церемонии Леа му смъкна перуката и я нахлузва на главата на Венелин Коцев и рече, с това цигаре, дълго четири метра и половина: “Йонке, не е ли сладурче?” Щях да умра, рекох си:”Ей сега всичките отиваме на лагер!”, не може да удържи смеха си при спомена за гаврата с всесилния земляк на Тато Климент Денчев.
Уникален спомен за изпълнителката на “Нашата мила родна страна” (приписвана на Ани Павлова във варианта “Пътнико своден, пътнико млад”) е запазила кинокритичката Олга Шурбанова, дългогодишен кадър на вестник “Култура”. Една вечр тя, заместник главната редакторка Веса Куцарова и вдовицата на известняи актьор Стефан Пейчев, която заработвала като коректорка във вестника, се вдигнали на концерта на Леа в стария цирк на Солни пазар. За съжаление това се оказало последното шоу на гаснещата от нелечима болест певица. За тяхно изумление шапитото се претъпкало като на боксов мач. Цигареният дим можел да умпри дори пушачите, но трите жени се спасили от сигурно задушаване, защото успели да заемат маса до самия подиум.
” Леа излезе в цялото си великолепие, върху парализираната ръка бе преметнала ефирен шарф, очите й обгърнаха залата с онзи любовен поглед, който казваше: "Аз съм ваша, но и вие сте мои!", усмивката й заля публиката като прожектор, никой в този миг не виждаше застарялата, ранена лъвица, възторженото ръмжене наоколо можеше да означава само едно: стадото мъжкари се втурваше след несравнимата самка. Леа пееше със слаб глас, осланяше се на речитативите, едва пристъпваше - а някога бе равна на Жозефина Бекер!, но от цялото й същество се излъчваше магията на вечната жена, повика един-двама, след тях скочиха десет и се случи онова, което само тя успяваше да постигне - всеобщата радост и освободеност, пълна освободеност от оковите...”, не крие възторга си от невероятното за ония години шоу Олга Шубанова.
|
